Творчество
Сладкото пътешествие на Алекс
Беше един слънчев ден в град Марципан. В него имаше една къща, която не беше нито много голяма, нито много малка. Там живееше едно десет годишно момиченце, което се казваше Алекс. Тя живееше там със своята леля. Алекс беше с червена коса, със сини очи и беше облечена в една чудесна лилава рокличка с бяла панделка. Косата и винаги беше вързана на една дълга плитка с розова ластика. Леля и Ангелина беше стара жена с бяла коса и очила.
Един ден Алекс се разхождаше и изведнъж се спъна в един бонбон и каза:
- Какво ли прави тук този бонбон? Я виж ти! Има цяла пътека. И Алекс тръгна, но по едно време спря. Момичето се огледа и каза:
- Ами сега? Тук има само една тухла, ако я мръдна дали ще се случи нещо?
Алекс леко мръдна тухлата и почака малко. Нищо! Детето я премести изцяло и видя един бонбон от любимите и. Тя го натисна, понеже той беше вдлъбнат в земята. Отново почака малко. Този път не се разочарова. Земята се разтвори и една стълба от огромни парчета шоколад се издигна пред нея. Тя удобно се настани на едно от тях. Изведнъж обаче шоколадът започна да тече. Алекс летеше надолу. По едно време обаче падна върху мека възглавница. Детето се изправи и тръгна напред.
Изведнъж спря. Огледа се. Беше попаднала в една приказна страна. Дърветата бяха наполовина нормални. Всичко по тях освен плодовете им беше напълно обикновено. Вместо плодове растяха близалки, бонбони и ароматни свещи. По земята в градините растяха малки торти и бяха забодени захарни бастунчета. Имаше приказно красиви и сладки езера от плодов сироп, водопади от шоколад и реки от мляко.
Най-интересни бяха хората. Момичетата бяха облечени в роклички от сметана, а момчетата имаха ризи от вафли и панталони от шоколадов пудинг. Косите на всички бяха от шоколадови или шарени пръчици. Цялата им страна беше един гигантски бонбон.
Къщите им бяха толкова вкусни, че на Алекс и се дояде. Те бяха много разнообразни. Някои имаха формата на пудинг на торти и на всякакви плодове, на бисквити и разбира се на абсолютно всички къщи имаше забучени близалки като ограда. Улиците им бяха от кори за баница.
Алекс тръгна да разглежда. Имаше магазини за абсолютно всичко.
Няколко от странните деца заобиколиха Алекс. Те я огледаха добре, но и тя огледа добре тях. След миг едното от децата попита:
- Как се казваш?
- Алекс - отговори им тя.
- Искаш ли да се запознаеш с нашата Бонбонена принцеса?
- Защо въобще я питаш? - намеси се друго от децата.
- Всеки, който е нов тук, трябва да се запознае с нея.
- Заведете ме като трябва, не искам да нарушавам законите.
Децата я хванаха за ръцете и тръгнаха. След малко стигнаха до замъка на Бонбонената принцеса, който всъщност представляваше огромна торта на двадесет етажа. Те спряха там.
- Това е - казаха децата. Влизай!
Алекс тихо влезе.
По едно време видя една голяма центрирана порта. Тя плахо почука. Отвътре се чу глас:
- Кой е?
- Алекс, новото момиче.
- О, ти ли си? Влез!
Алекс влезе. Бонбонената принцеса представляваше красива млада фея с розова коса като за фиби имаше два лилави бонбона. Беше облечена в невероятно красива рокля, която също беше розова, с лилави воали. На роклята също беше нарисувана една близалка. Имаше малки сини пантофки с една панделка. Принцесата каза:
- Моите поданици казаха, че си искала услуга от мен.
- Да, каза Алекс.
- Искам чрез вашите магически сили отново да ме върнете в град Марципан.
- А ти какво ще ми дадеш в замяна?
Тогава Алекс се сети, че като се разхождаше си беше взела малкото зелено топче. Извади го от джоба си и го връчи на принцесата. Тя много се зарадва. Прие го на драго сърце и върна Алекс отново в град Марципан. Там леля Ангелина я чакаше с отворени обятия. Те много се радваха, че са отново заедно.