За Сливен

Сливен - нашият красив град

ИСТОРИЯ  

В Сливен са живeли траки, римляни, славяни и древни гърци. Още от най-дълбока древност землището около Сливен е било гъсто населено от тракийски племена. Благоприятните климатични условия са били основа за сигурен живот и развитие на скотовъдство, земеделие и материална култура.

През римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления. От този период в землището на Сливен има запазени много останки в местностите „Рамануша“, „Даулите“, „Хисарлъка“, местността „Селището“, край селата Гавраилово, Тополчане, Сотиря и град Твърдица.

Сливен става част от българската държава през 705 г. По време на Първата българска държава Сливен е заемал важна ключова позиция на прехода от Тракия за Мизия.

Стари названия на Сливен

• Савулен
• Туида
• Ислимие
• Истилифунус
• Селимно
• Сливно

 Старите имена на този красив град са много. Туида е най-хубаво и най-първо. В последствие са известни имената Ислимие и Исливне, свързани в османския период. Днешното име се предполага, че означава сливане, а не слива. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока. Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледка, описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името идва от сливането на трите реки, преминаващи през града -Асеновска, Новоселска и Куруча. Тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди освобожданието е бил с население около 20 хил.д, а строителните му граници са били днешните квартали - Клуцохор, Кумлука и Ново село.

Сливен, като селище, е възникнал в късната античност като тържище. Включено е в пределите на българската държава през 705 година, заедно с областта Загора, по времето на хан Тервел. Арабският пътешестнвеник Идриси (ХII-век), го споменава с името Истилифунос и отбелязва, че... "се радва на едно значително благосъстояние". По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира. Градът е наричан малка Света гора. 

 Градът възниква като поселище в периода VII – X век, на стар военен път, свързващ река Дунав и планинския проход Вратник (Железни врата) с Цариград.
Арабският географ Идриси е първият, който дава информация за града през 1153 година, наричайки го Истилифунос. По-късно градът става известен под имената – Силимно, Сливно, а по време на периода на турско робство като Ислимие, Исливне. Отец Паисий споменава за първи път града като Сливен в своята “История Славянобългарска”.
През първите десетилетия на турско робство Сливен се радва на привилегията да бъде град, в който населението отглежда соколи и охранява Балканските проходи. Става известен и с вълнения плат “кебе”, който се произвежда там. През 1828 година градът има 20 000 жители. След освобождението на града от турско робство по време на руско-турската освободителна война, повече от 15 000 българи от региона напускат заедно с оттеглящите се руски войници и се заселват в Румъния, Бесарабия и южна Русия. През 1872 населението на Сливен е 25 000 души.
Град Сливен се развива като занаятчийски и търговски център, в пряка зависимост от водната сила на протичащите в близост реки. Най-добре развито е производството на домашни дрехи. Повече от 400 търговци ежегодно посещават града, за да купуват хиляди метри вълнен плат. Втори по важност занаят в региона е производството на оръжие. През 1836 година в Сливен е открита първата текстилна фабрика в България и на Балканския полуостров – фабриката на Добри Желязков. В триетажна постройка е имало 20 предачни машини, 6 механични стана и персонал от 500 работници. За ежегодния панаир в Сливен идват търговци от Турция, Полша и Унгария. Понастоящем фабриката на Добри Желязков е обявена за паметник на културата от национално значение.
По време на периода на българското Възраждане Сливен става известен като “градът на 100-те войводи” – Индже, Злати, Кара Съби, Радой, Христо, Конда, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Таню Войвода и много други. Георги Икономов, един от апостолите на Априлското въстание също е роден в град Сливен, също както и Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински и Добри Чинтулов. След Освобождението текстилната индустрия продължава да развива и оформя икономическия облик на града.

 
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 

Гостите на град Сливен могат да посетят градския исторически музей, музеят за Възрожденско изкуство, където има постоянна изложба на шедьоври от българското Възраждане. Къща-музей Хаджи Димитър се намира в югозападната част на града и представлява комплекс от няколко сгради, реставрирани през различни времеви периоди. Комплексът включва родната къща на Хаджи Димитър с нейния интериор, ханът и селскостопански помещения към къщата. Етнографският музей в Сливен се помещава в сграда от 19 век с много интересна архитектура. Галерия “Сирак Скитник” предлага експозиция от съвременно българско изкуство.

Паметникът на Хаджи Димитър е издигнат през 1935 година в центъра на града. Фигурата на легендарния войвода е изправена върху правоъгълна колона. В основата на паметника, в специални ниши могат да бъдат видени бюстовете на други изтъкнати Възрожденски личности от град Сливен.
Историческият бряст, който е на приблизително 600 години (дори 1000 според други източници), расте в центъра на града и най-вероятно е свидетел на много от събитията в неговата история. В Сливен има много християнски църкви, най-известна сред които е църквата “Св. Димитър”, разположена в центъра на града. 

ОКОЛНОСТИ 

Местността Карандила е разположена в североизточната част на Сливен, сред вековни гори. Тук ще откриете Национален парк “Сините камъни”, където има много интересни естествени скални образувания, сред които Халката. Местността предлага отлични възможности за почивка, спорт и туризъм. Има ски писти със ски-влек, футболно игрище и езеро. Карандила е изходна точка за планински туризъм по добре маркирани планински еко пътеки.
Минералните бани на Сливен се намират на 12 км югозападно от града, в село Злати Войвода, близо до пътя за Нова Загора. Посетителите използват минералната вода на балнеологичния център за лечение на заболявания на опорно-двигателната система, нервната система, стомаха и чернодробни заболявания.
Агликина поляна е на 38 км северозападно от Сливен, в Еленския Балкан. Агликина поляна е историческа местност, позната в българската история като сборно място на войводи. Агликина поляна е просторна поляна, заобиколена от вековни дъбове и букове.