Как да помогнем на децата да не изгубят интерес към ученето
|
Всяко дете с нетърпение очаква да порасне, да стане ученик, да прекрачи прага на родното училище. Интересът към ученето в началото е голям, но в последствие при някои ученици той намалява, дори може напълно да изчезне.
Навярно си задавате въпроса кои са причините и как да помогнем на детето да не загуби този интерес? Защо някои от децата започвайки училище изпитват трудности в ученето? Една от причините е, че те идват в първи клас с различно ниво на готовност за учене. Необходимо е учителят винаги да има подръка задачи, с помощта на които ученикът ще може да преодолее трудностите и да предотврати често срещаните грешки. Работата започва с първия урок, след като учителят е провел необходимата педагогическа диагностика, за да установи степента на готовност за училище и какви затруднения среща всяко дете. Едни, например, не могат да определят формата на фигурите. Други трудно се ориентират в пространството - затрудняват се да определят вляво, вдясно, oтпред, отзад, горе, долу. Трети не могат да класифицират думите по определени признаци - плодове, зеленчуци, цветя, птици, животни и т. н. За преодоляването на всяка трудност има различни задачи. И ако от самото начало на обучението се започне с целенасочена работа, то помощта на определено дете ще дойде тъкмо навреме, без да се изчаква когато неуспеваемостта стане вече видима, както се прави обикновено. Ако детето вече не успява да се справи с някои задачи, това влияе на неговата самооценка, на неговото желание да се учи, на взаимоотношенията му с останалите деца, с учители и родители.
Нека заедно помогнем на децата да преодолеят трудностите, за да не загубят интереса към учебния процес. Много важно условие е детето да вярва в успеха, а за това е необходимо доброжелателно отношение на класа към него. Психолозите казват, че развитие може да има само в положителен емоционален климат. Не трябва при неправилен отговор на ученика учителят да казва: “Не мислиш”, “не се стараеш”, “не можеш”. По-удачно е да се използват изразите: “Ти така мислиш”, “Това е твоето мнение”, “Хайде да чуем другите какво мислят” и други подобни. Учителят не оценява личностните качества, особеностите на паметта, на вниманието, темпото на работа. Затова не трябва да се скъпи на похвали. Добрият учител трябва да отбелязва всеки успех на ученика, всеки правилен отговор. В клас по-често да се използват изразите: “браво”, “хубаво”, “днес е по-добре от вчера”, “днес много ме зарадва със своята работа”. За да помогнем на ученика да се справи с трудностите, трябва да му вярваме. Но трябва всеки (ученик и учител) да положи необходимите усилия. Детето трябва да чувства успеха на всеки урок. Организацията на този успех е дело на учителя. Затова упражненията и задачите в часовете са с различна степен на трудност и сложност. Оценявайки труда на ученика, изпълнението на дадена задача, учителят трябва да обърне внимание на това, което е направил и след това да направи конкретни пожелания как да стане по-добре. Важното е да се опре на силните страни на ученика. Например, детето може да има правилно произношение, но намален фонематичен звук, което е причина за неговите грешки. Може да посъветваме него и родителите да преговаря вкъщи изговора на звуковете, за да затвърди връзката звук-буква. Количеството допълнителните задачи не са гаранция за качество. Голямото количество задачи няма да доведе до добри резултати, ако учителят и родителите не следят за това как се е справило със задачите, какви трудности среща конкретното дете. Необходимо е допълнителните задачи и упражнения да са диференцирани за всяко дете, в зависимост от трудностите, които среща и грешките, които допуска. Така ще му помогнем да ги отстрани и ефективността от допълнителната работа ще бъде по-голяма. Учителят трябва да знае за всеки ученик какво той може да прави самостоятелно, какво с помощта на учителя и каква помощ му е нужна. Знаейки това, той по-лесно ще успее да преодолее противоречията, които могат да възникнат, като препоръча допълнителни усилия от страна на ученика и родителя. Причините за ниската степен на готовност за училище може да бъде здравословното състояние на детето, ниска работоспособност, лоша памет, недостатъчно внимание към детето от страна на семейството, социално-битови трудности. Важен е контактът между учител и родителите. При доброжелателни отношения и честите инструкции от страна на учителя, родителите могат да станат добър съюзник на учителя за преодоляване на тези трудностите. Трябва допълнителната корекционно-развиващата работа да се организира така, че да не изглежда като наказание за детето. |