Самооценката на детето

Колко струвам? Маркетинг по детски.

Анета Жечева, Детски психолог

Интересът на детето към своето собствено „Аз” – към своите особености, възможности, способности – се проявява различно във всяка възраст. „Аз сам!” – казва тригодишното дете. И това означава, че то вече е отделило себе си от обкръжаващия го свят, отграничило се е от другите хора. За нас, възрастните, това разграничение е очевидно, но то съвсем не е ясно на човек по рождение. За детето това е съществена крачка в развитието.

„Кой съм аз?”, „Какъв съм аз?”, „Какво мога” – се пита тинейджъра и това вече е съвсем друга форма и друго ниво на развитие на самосъзнанието.

Какво представлява самооценката?

Това е оценката на човека (и на детето) за самия себе си: за своите качества, възможности, способности, особеностите на своята дейност. Има два съществени фактора за формирането на самооценката:

• Рационален – отразяващ знанието за самия себе си
• Емоционален – отразяващ как се възприема и оценява това знание. Тук диапазонът може да бъде много широк – от вяра в собствената идеалност до безогледна самокритичност.

При децата и двата фактора са под силното влияние на оценките, които дават възрастните за детето.

Нека по-подробно да разгледаме периода от 6 до 10 години. Тогава се развива чувството за трудолюбие, способността да се изявяваш в процеса на работата. Опасността в този етап е, че ако детето няма умения да изпълни определен вид дейност (или това е оценката на значимите възрастни), или не намери своето място в детската група, при извършване на съвместни задачи и игри, може да се появи чувство за неадекватност. Детето може да се усъмни в своята способност да извършва каквато и да е трудова дейност. Началните училищни години съществено влияят на представата на човека за себе си като за компетентен и творчески и способен.

Оценката на учителя

Върху формирането на самооценката на децата от първи клас, съществено влияе оценката на учителя – тя се приема с почти сляпо доверие. Правилото е, че добрите ученици са с висока, дори завишена самооценка, а изоставащите – с ниска и занижена. Децата, обаче, често пъти не се примиряват лесно с ниските оценки за своята работа и качества на личността. Възникват конфликтни ситуации, които още повече засилват емоционалното напрежение. Постепенно започва да се развива неувереност в собствените сили, повишена тревожност, плахост, чувство, че не са на мястото си сред своите съученици, предпазливост и подозрителност към възрастните. И може би е важно за детето, не да има „супер” педагог за начален учител, а такъв, който ще го хвали и отбелязва всяко едно негово постижение.

И недооценката, и преувеличаването на собствените сили и възможности, не са безобидни. Определянето като „слаб” или „силен” ученик, постепенно поставя отпечатък върху всички страни от живота на детето. За централни роли в живота на класа претендират отличниците, а за слабите ученици остава ролята на изпълнителите. „Звездите” на класа обикновено са тези деца, които получават похвали и шестици от учителите. Доста по-късно, през пубертета, може да се промени вече заетата позиция в детската група.

Как можем да помогнем на децата да формират адекватна самооценка?

• Да намерим област на „компетентност” на детето. Това е изключително важно за децата, които изпитват трудности в училище. Неспособни деца по принцип няма. Важно е да се открие тяхната силна страна: едни добре рисуват, други майсторят разни неща, трети се грижат за домашните животни.
• Да развиваме способностите на детето да анализира своята работа, като даваме примери и модели как става това. Анализирането е проблем, както за децата с ниска, така и при тези със завишена самооценка. При едно психологическо изследване, било предложено на децата сами да оценят работата си. Едно от момиченцата, което било слаба ученичка, си поставило двойка, като в същото време, учителката оценила работа на три. Когато я попитали, защо се е оценила така, момичето отговорило: „Не знам къде съм сбъркала, но знам, че съм направила грешка. Затова и си сложих двойка.”. Това е доста типично. Децата не могат да видят грешките си и да анализират работата си. При децата със завишена самооценка е точно обратното – често те обосновават своя успех с вътрешни причини: те „много са работили”, „доста са се постарали”, „учили са допълнително”. И тук има неумение да се анализира собствената работа.
• Покажете на децата, че ги цените и обичате. Всеки родител може да намери своя начин да изрази обичта си. Понякога е достатъчно да има само "Нашите10 мин.”, в които родителят изцяло да се посвети на детето.
• Да хвалим и поощряваме децата. Хвалете усилията обаче, а не резултата. Избягвайте използването в похвалите на превъзходна степен, като „най-умния”, „най-красивата”, „най-добро дете” и т.н. Детето, на което непрекъснато говорят с „най-”, често приема, че родителите постоянно очакват от него да бъде „най-”. А съгласете се, че това е непосилна задача.

Разбира се, можем още доста да направим за самооценката на детето си. Но нека да започнем с тези неща.

По материали на https://www.sharenobg.com